Кой му пука за дядо Добре. Изкуфял старец, оглупял, вероятно с няколко инсулта. Неадекватен за интервю. Чувал съм го – говори несвързани неща. Просто не е с ума си.  Дарил бил 35 бона на църквата. Че от къде ги има, нали е беден със 160 кинта заплата. Познавам просяци – вадят между 10 и 30 лв минимум на ден и недоволстват за стотинките. Пък има баби, дето, ако не им пуснеш – кълнят!

Къде наместваме този несговорлив саможивец  в информационното пространство по медийното време на двете лъвчета и циганина Микеле и готовността на премиера да сервира шербет  на свиден комшия.

Кой е дядо Добре?

Дал бил всичкото си имане (от където и да го има) за църковна благотворителност. За Елешенсия манастир, за "Св Александър Невски".

Седеше пред националната катедрала и просеше. Брадата му – като на Майстора, дрехата му – домашно изтакана, обувките му – от снимките на Чудомир. Събираше стотинки и ги слагаше в касичката на Св "Александър Невски". Целуваше ръка на деца.

"По земята има много добри хора, които не се срамуват от себе си. Просто те не са интересни за медиите. За да помагаш на хората и да ги обичаш не е необходимо нито да си беден, нито да си аскет." – това ми съобщи един мой проятел по тази тема.

Прав е.

Подвигът на Дадо Добре е несвойствен, необясним за нас. Той не е ктиторът на Боянската църква, нито спомоществовател от ранга на Евлоги и Христо, нито дарител от мащаба на Бил Гейтс.  

Интересното е че "севастократорът, братовчед царев, внук на св.Стефана крал сръбски", бизнесмените, финансирали Софийския университет, и оглавилият класацията на списание "Форбс" за най-щедрите американски милиардери са дарили колосални суми, но все пак част от това, което притежават. Чувал съм, че в исляма е поставена практична миза, препоръчителна за благотворителност – 1/40 от притежаваното имане. Числото 40 е особено и в християнската практика. Разликата в нашия случай е, че дядо Добри е дарил всичко, което тогава е притежавал, че, което е получил с просия също е даравал и е живял твърде, твърде аскетично.

Тук ще ме оспорват – та нали дядо Добре е взимал пенсия, защо не я е дарявал цялата, може пък нещо да е слагал в джоба от просията. Въпросът не е за това.

За имането си Добре е дарил на практика всичко. Като старицата от Библията, дето имала две жълтици и ги дала и двете. Това абсолютно изравнява дядо Добре за Светец.

Но това отключва съвсем различна идея.

"Истина ви казвам, по-скоро камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в рая" – ни казва Христос.

За нас е недопустимо, дори неблагоразумно да се лишим от материалните си ценности. Тогава, защо се удостоверяваме като християни. Оказва се, че християнството е методология за намирането на Небесния Йерусалим, а не на земния.  Всичко останало е неумел компромис и премълчаване на християнските правила. Ако не сме като дядо Добре няма да видим Царството небесно, каквито и оправдания да намираме, каквито и логически заключения да конструираме. Просто: казано е и толкова. Християнството не се основава на емпиричното нито на закона за изключеното трето.